Вечер се преплитат сенки в мрака,
Когато притворя очи –
Бели и черни, но никога цветни,
Прииждат като на стара филмова лента,
Сякаш искат нещо да ти кажат.
Денят е преминал…
Умората грабва телата,
Притъпен ,умът неусетно
Прожектира в мрака.
Нещо е малко неясно,
Ето появи се бяло петно
В черно бяла лента.
Колко ли снимки са се осветили,
Но виж ,идват черни петна.
Какво става, какво?
Войната на мислите
Тя и през нощта продължава
И се превръща в петна,
Ту бели, ту черни –
Големи и малки.
Не знаех, че има такава война!
Тя по рождение в тебе е даденост…
Според петната
Се определя характера в теб.
Бяло и черно като на живо,
Но в съня ти
Прожектират собствено кино.

Петя Лалева
Рим, 19.10.2007