Как работи Коучинг Професионалиста в сравнение с един Психолог? Целта на тази статия е да отговори на един фундаментален въпрос: кои са съществените разлики между метода Коучинг и психологическата интервенция. Идеята да навлезем в този аргумент се яви като естествен отговор на все по-големия социален интерес около темата коучинг.

Нека първо ви разкажа една забавна история от моето минало. Преди години, представих първия каталог на психолозите в България като моя магистърска теза по Маркетинг в УНСС. Комисията видимо се вълнуваше от естеството на моята разработка, тъй като не беше традиционна за света на микро и макро икономиката. Първият въпрос, който ми зададоха беше: „Кажете колежке, какви трудности срещнахте в изготвянето на Каталога на Психолозите в България?” Честно казано, очаквах по-провокиращо начало и ето защо отговорих съвсем спокойно: „Уважаема комисия, България е пълна с качествени психолози от една страна и от друга страна, с хора които се препъват ежедневно в проблемите си. С този каталог аз търсех начина да спусна въжения мост между тях.” „И къде според Вас е ключовият проблем тук?” – ме попита председателя на комисията, професор по микроикономика. „Проблемът е колкото формален, толкова и фундаментален! В България 90% от населението не прави разлика между психолог и психиатър. И от години тази бариера, стои на пътя на психолозите у нас.” отговорих аз. Комисията се спогледа мълчешком и след това ми отправи поредния въпрос: „А вие можете ли да кажете кратко и ясно сега пред нас, каква именно е разликата между психолог и психиатър?” Отговорът ми дойде съвсем спонтанно, тъй като бях свикнала често да ми задават този въпрос: „При психиатъра те водят, а при психолога отиваш сам.” С този кратък и изчерпателен отговор си спечелих усмивките на комисията и аплодисментите на моите колеги в залата. Крайният резултат беше отличен.

Но това се случи отдавна, преди 15 години, когато в България още никой не говореше за Коучинг и НЛП (Невро-Лингвистично Програмиране)…

Но както добре знаем – всичко тече и всичко се променя…

Ето че днес Коучингът е един метод, който все още е малко познат в България. Исторически той е пренесен у нас от големите мултинационални компании. Тогава не случайно, може да откриете че много хора приравняват Коучингът само с Бизнес коучинг, или онзи специфичен раздел, който се отнася към света на корпорациите и фирмите. Вероятно знаете, че съществуват различни видове коучинг. Може би самите вие желаете да станете коуч? Няма нищо по-лесно от това. След като преминете съответните модули на обучение към оторизираните международни Асоциации и Организации, автоматично получавате своя етикет, придружен със сертификат: Бизнес коучинг, Финансов коучинк, НЛП коучинг, Спорт коучинг, Лайф коучинг, Астро коучинг, Гуру коучинг, Шаман коучинг, Духовен коучинг, Уеб коучинг, Любовен коучинг, Арт коучинг, списъкът може още дълго да продължи… И знаете ли кое е общото между тях? Всички те са изпълнени с добри намерения, на първо място да ви обучават (колкото се може по-продължително) и после да ви направляват като професионален коуч.

Ако четете тези редове (и сте стигнали до тук), вече добре сте разбрали, че всеки човек, независимо от своята професия може да стане Коуч. Дори психологът! И именно тук се крие основната разлика в подготовката между тях. Един Коуч, за да стане Психолог е необходимо да учи минимум 5 години в университета и след това да специализира още поне година и половина. Докато един Психолог е достатъчно да премине специализирания курс на обучение и да получи своя сертификат за Коучинг. И тук сигурно някои от вас ще си кажат: „Колкото повече чета този редове, толкова по-неясен ми става аргумента…” Ето го и крайъгълният камък – психологията като научна дисциплина, се основава предимно на емпиричните резултати и техните теоретични обосновки. И в това няма нищо нередно, нали? Само че, много често се случва следния парадокс – в голямото си желание да приложат на практика всички академични теории за човешкото поведение, психолозите „забравят да погледнат човека в очите”, т.е. те виждат пациента и неговия проблем като една естествена последователност на причина и следствие. А не както го вижда Коучинга – като едно главно действащо лице, изпълнено с таланти и потенциал, които трябва само да бъдат изведени на сцената на собствения му живот.

театър

Към втората част