Всяко нещо има две страни .Ако сърцето плаче за това, което е загубило, душата се радва за онова, което може да намери отново. Големите страдания имат тази дарба – да ви отведат да пре-Откриете себе си. Едно от най-големите разочарования, които можете да изживеете, е когато любовта свърши. Особено за този, които е изоставен. А може да се натъжите още повече, когато разберете, че не обичате повече човека, който е до вас. Но въпреки това, когато историите свършат получаваме един безценен опит. Откриваме, че трябва да разчитаме отново на себе си.

Вие сте цялостна личност, а не половината на една двойка

Защо страдаме толкова много? Защото подсъзнанието е образувало една част или форма, в която той и тя са присъствали. Тази форма нямаше само един лицето, а две, това на двойката – лицето на него и лицето на нея. Колко пъти сме си мислели: „Е, да си купя тази рокля, но кой знае дали ще му хареса?“ Или сме направили нещо и веднага сме се запитали: „Чудя се, дали той/тя ще го сподели с мен?“ По някакъв начин вътре в нас се е образувал събирателен образ, на нас двамата. В дните на любовта Ерос обединява двама души в едно единствено тяло, в една единствена душа, в едно единствено събитие. Заради това разделянето боли толкова много. То е като водовъртеж, който ви увлича все по-навътре и по-дълбоко към дъното на душата ви…докато накрая вашата идентичност изплува на повърхността. И след толкова много време, точно тази болка ни кара да преоткрием.кои сме.

Загубихте важен човек, но ще намерите друг, който струва много повече: самия себе си

Когато претърпяваме едно сбогуване, нашата идентичност също страда, защото сме загубили нещо от себе си, нещо, което ни прави безкрайни. Да се намерим сами в началото на едно ново пътуване е преживяване, изпълнено със страх и болка. Това е болката от раздялата, покрита с омраза, гняв, чувство на неудовлетвореност. И така, какво да правим? Има само един начин да продължим…Когато любовта свършва ние трябва да разчитаме на най-дълбоката страна в нас, нашата вяра. Погледнете във вашето огледало на живота.Доверете се на представата за своя образ, която ще победи призраците на миналото Когато заспиваме влизаме в едно тъмно място, много дълбоко, но не се страхуваме, нали? В пустинята на нощта се появяват като искри мечтите и образите на нашата скрита вселена. „Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?” (Петър Дънов). Това е мястото, където живее нашата най-автентична природа, която идва да ни помогне да смекчим болките на деня. Сънят ни връща към едно спокойно състояние, в което да се възобновим. Ето защо е много важно, когато любовта свърши, да не се взираме повече в това, което се е случило в миналото, в страданието, в сбогуването, в бъдещето без него или нея… А да се потопим във вътрешните си представи като в един безбрежен океан.

Време е да подновим пътуването

Ако сме оставили болката от едната страна на брега, от другата страна можем да намерим желанието за новия път… И така докато се у-миро-творим и приемем радостта, която не зависи от срещата с нова любов. Сега вече сме приели да разчитаме на себе си. Това сбогом беше необходимо за един нов етап. Защо? Защото все пак, любовта не свършва тук…Тя е вратата, която се отваря към новите възможности. Трябва да си представим, че това сбогуване, колкото и да е болезнено, допринася за подготовката на новото ни пътешествие. Като едно дърво вътре в нас, на което растат нови листа. За това е необходимо да избягваме да живеем в миналото. Да се освободим от старите спомени. Те не са нищо друго освен сухи,паднали листа, които ги няма вече,нощният вятър ги е отнесъл… И да видим как нашето дърво се променя, устремено към своята светлина Всеки от нас следва пътя на своята съдба. И този път принадлежи само на него! Задачата на всеки от нас е да продължи да върви по свой собствен път, за да се превърне в самия себе си. За това изоставянето бележи само едно – точното време, за да подновите прекъснатото пътуване.

На добър час!