Приказка
Живял някога в една далечна земя един Слон. Всичко у него било добро. Но понякога той толкова силно се ядосвал, че можел да направи нещо за което после много да съжалява. Веднъж Слонът се ядосал на птиците, защото го събудили рано сутринта. Толкова се разгневил, че счупил няколко дървета, точно тези, които птиците обичали.
Когато Слонът се опитал да се сдържи, накрая се получавало още по-лошо. И все пак, гневът винаги намирал начин да пробие. Слонът съвсем загубил надежда, че ще може да контролира някога гнева си.
Но един ден, когато Слонът отново бил ядосан до краен предел , видял изригването на Вулкана.
Слонът спрял и се загледал в него очарован. Като че ли изригващите пламъци от планината изразявали чувствата му .
Изригването продължило няколко минути, като през цялото това време Вулканът постоянно се променял: от опасна горяща планина, той се превърнал в спокойна и топла река от пепел.
Неочаквано за себе си Слонът осъзнал, че гневът му изчезнал напълно някъде и той станал съвършено спокоен. Но това не го оставило на мира. Изглежда , че вече бил намерил начин да се справя с гнева си… Но откъде да намери действащ Вулкан всеки път, когато се ядоса?
Така замислен Слонът стигнал пред къщата Боата, и решил да поиска съвет от мъдрата змия. Боата внимателно изслушала историята му и после го попитала:
-Ти добре ли запомни Вулкана и това, което се случи с него?
– Разбира се! Мисля, че никога няма да го забравя, това беше толкова впечатляващо! – Слонът бил много въодушевен.
– Е, тогава те поздравявам – казала Боата, която за разлика от своя гост останала напълно спокойна – Твоят Вулкан винаги ще бъде с теб.
Слонът, който нищо не разбирал се втренчил в Боата:
– Може би се бъркаш нещо, въпреки че аз съм силен, не мога да нося със себе си Вулкан, особено когато избухва.- В гласа на Слона се долавяли нотки на обида и досада. В края на краищата, той бил дошъл да се посъветва, а не да се подиграват с него!
Но Боата продължила да го гледа напълно спокойно:
– Просто всеки път, когато си ядосан, затвори очи и си представи , че сега пред теб е същия Вулкан. И го гледай, докато не приключи с изригването.
Слонът се замислил за втори път този ден и промърморил нещо под носа си. Той вече не забелязвал това, което се случва около него и така неусетно се прибрал у дома. Твърде много впечатления му поднесла днес съдбата …
Няколко дни по-късно Слонът отново се ядосал. Той бил толкова вбесен, че очите му били почервенели. И разбира се, от умът му напълно излетял съветът на Боата. Изведнъж, някаква смела птичка извикала точно в неговото слонско ухото:
– Вижте! Вижте! На Слона очите са като лава на Вулкан!
Може би тя не знаела за неговия разговор с Боата, но Слонът моментално спрял, затворил очи и започнал да си представя Вулкана. Той избухвал, плюел лава и скали , изригвали облаци от пепел и дим. Но с всеки миг неговата сила се стопявала, и скоро, въображаемият Вулкан, както истинският някога, съвсем се успокоил. И Слонът се успокоил заедно с него.
Така Слонът осъзнал, че сега може да контролира гнева си. Важно било само да се по упражнява, така че да не забравя разгара на емоциите.
И скоро всички наоколо се изненадали: те дори не си спомняли вече, кога за последен път са виждали Слона ядосан.
А вие какво правите когато сте ядосани? Изригвате ли ?
Източник: http://psymanblog.ru/2015/03/gnev-upravlenie-gnevom-kak-spravitsya-s-gnevom/
Оставете коментар