Не-удовлеТворение

//Не-удовлеТворение

Не-удовлеТворение

От |2014-11-19T17:45:37+00:0019 ноември 2014|Щастие|

Вероятно знаете, че не-удовлеТворението се е превърнало в модерната болест на нашия век. Прекарваме огромно количество време, съсредоточени върху нещата, които ни липсват в живота. Това постоянно внимание върху празнотата, която ни изпълва, ден след ден ни кара да живеем в постоянно състояние на не-удовлеТвореност, или както беше казал Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече…” Сигурно има начин да излезем от този порочен кръг? – ще каже някой оптимист. Може да бъде нещо, за което никога не сте си и помисляли…

Кога се ражда промяната? В онзи момент, когато не-удовлеТворението се е превърнало в неприемливо условие. Тогава нашето подСъзнание ни повежда из лабиринтите на живота, за да открием корените му.

Къде е родено?

Откъде произлиза?

Кога се е появило…

Защо всички се чувстваме не-удовлеТворени?

Защото всички искаме да променим нещо в света около нас…

Можем да кажем: „Моята къща е твърде малка и заради това съм не-удовлеТворен!” В този момент започваме да търсим една по-голяма къща. И после, когато вече сме вътре в нея усещаме, отново сянката на онова не-удовлеТворение. То е винаги там. Принудени сме да си кажем: „Е, дай да видим сега… Може би нещо с брака ми, не е съвсем наред?” И започваме да работим върху това. Де да беше толкова просто! Понякога усещаме, че дори и това не е верният отговор.

въртележка

И така, стъпка по стъпка, вървейки все по-нататък и по-нататък се приближаваме още по-близо до верния отговор… Обикаляйки все около истината като в една детска въртележка. Търсим я, но не я намираме никога, защото търсим винаги на грешното място – в материалния свят.

Вероятно вече знаете, че удовлеТворението е много тясно свързано с онази част от нас, която реализираме в прекия контакт с другите.

На мен също ми се е случвало да усещам тази сянка плътно до себе си. Металният й глас, който просъскваше и ми отнемаше удоволствието. Долавях дълбоко не-удовлеТворение в моя живот, независимо че в същото време видимо имах много неща, които за другите можеха да бъдат желаната цел, завидното положение. Обаче вътре в мен имаше тази постоянна не-удовлеТвореност, която ме отвеждаше да търся, караше ме да се движа, водеше ме към познанието на неща, които не познавах. И именно тогава разбрах, че това състояние на не-удовлеТворение е било не само един знак , но също така и един двигател. Двигателят, с който да мога да опозная себе си и моята промяна.

Някои хора могат да достигнат до тук и по друг начин, загубвайки хармонията, празнотата от щастие, която накрая става все по-непоносима…

Усещането, че нещо не върви е само началото на това пътуване, което ще ви отведе до вашата промяна, до вашето Творение.

Портокаловият Глас

Фото:Mike & Madeleine Bülow

Фото:Mike & Madeleine Bülow

Как разбирате, че сте удовлеТворени? Чувствате се някак леко и приятно, изпълнени с ентусиазъм… Раздавате усмивки на ляво и на дясно, без да се страхувате, че някога ще свършат, дори сте готови да споделите с другите вашето удовлеТворение. Малко по малко започвате да усещате как Удоволствието от Творението ви се възПриема първо от вашите сетива. След това вие го преДавате на другите (дори и на самия себе си), чрез вашия глас. И едва накрая идва мисълта, че сте удовлетворени.

Вероятно вече разбирате, че удовлеТворението се ражда първо в сърцето ни, там където живее душата и излиза навън с мелодията на гласа. И ние веднага намираме точните думи да кажем как се чувстваме. Защо тогава да се концентрираме само върху положителните мисли и да чакаме да ни споходи чувството на удовлетворение? Това не е ли един парадокс? Положителните мисли са като аналгина. Те успокояват временно болката, но не я лекуват.

Представете си, че вашия събеседник е не-удовлеТворен. По какво ще разберете? По интонацията на неговия глас, нали? Той е сприхав, ироничен, гневен. Дори понякога е тъжен. Това е така, защото гласът, идва от подсъзнанието пълен с емоции, които ние възприемаме за части от секундата с нашето подсъзнание. Тук няма време да мисъл, всичко е само усещане. По този начин ни въздейства и музиката. Докосва дълбоко душата ни и често пъти не знаем защо, събужда скрити чувства у нас.

Припомнете си когато бяхте дете… Какво правехте когато бяхте неудовлетворени? Започвахте да викате, да протестирате, да се сърдите… И другите разбираха какво искате, нали? Това е гласът на детето, което живее във вас. Трудно е да го контролирате, даже почти невъзможно. Гласът му е сиво-черен, като буреносен облак, когато е ядосано. Но вие добре знаете, че след буря винаги изгрява слънце. Понякога се случва толкова бързо, че успяваме да видим дъгата. Виждате ли онази портокалова светлина, която се разпръсква наоколо? Това е гласът на детето, на вашето дете, който разпръсква оптимизъм наоколо. Това е онзи заразителен импулс, който ви дава сили да продължите напред, докато постигнете удовлеТворение.

Гласът е моста между сърцето и ума.

Гласът е двигателя на вашата промяна.

Малкото не-удовлеТворение

сенки

Вашето удовлеТворение. Замисляли ли сте се някога колко голямо може да бъде то?

Някой ще каже: „Може да бъде малко, а може да бъде и голямо, но никога средно!”

Е, същото се отнася и за вашето не-удовлеТворение.

Всички познаваме Голямото не-удовлеТворение, нали? Неподходящ партньор, дом, работа, приятели… Все важни и любими неща, без които животът ни не би имал смисъл.

Да видим сега колко от вас познават Малкото не-удовлеТворение?

Това дете, свито в ъгъла на душата ни, което чака и се надява някой да го забележи… Усетихте ли го? То не е настоятелно. Често гласът му е тих, едва доловим…

Казват, че една малка разходка може да направи големи чудеса в отношенията ни с хората. Какво ще кажете? Да поканим детето на разходка, сигурно ще му хареса.

Ето ви на прага на големия парк. Пристъпвате бавно по широките алеи. Детето ви държи за ръка и малко по малко започва да се отпуска и да разговаря. Неусетно краката сами ви отвеждат до езерото.

„Не-удовлеТворение е дълго име, дете мое – също като оградата на това езеро”- неволно казвате вие.

„Но тя има три части!”, възкликва детето.

Не – като не знам.

Удовле…, като удоволствие.

Творение – като творчество.

За миг настъпва тишина. Думите му отекват като далечно ехо вътре във вас. Може би точно тогава разбирате колко е лесно да замените чувството на не-удовлеТворение с чувството на любопитство. Внезапно детето улавя вашите мисли и нетърпеливо казва: „А как се прави?” Вие се замисляте за малко и отговорът идва лек като попътен вятър. „Използвай твоя Глас! Дори когато разговаряш със себе си…”

„Но аз не разбирам как!” – казва детето и привидно се цупи. „Как мога да използвам гласа си по друг начин? И когато седя в моята стая и си мисля, че всичко е сиво, какво трябва да направя?” – продължава да пита то.

„Ето вземи тези три портокала и си поиграй с тях! Чуй ги как говорят помежду си. Може дори да ти разкажат някоя портокалова история… Те ще те научат на своя Глас!”

„Ами когато се изморя да играя с тях, тогава какво да правя?” – неуморно пита то. „Тогава ще направим портокалов сок. Неговият вкус и аромат ще събудят Твореца в теб…”

И докато четете думите на тази история ще разберете, че играта на малките Творения, може да ви донесе удоволствие всеки ден.

Използвай цветовете.

Гласът на не-удовле-Творението е сив, всичко, което ти казваш ще бъде студено и сиво, лепкаво като гъста мъгла. Повече или по-малко, но винаги сиво…

Гласът на любопитството – е портокалов, топъл, весел като слънчев лъч. Всичко до което се докосне се превръща в Творение.

портокали

Димитринка Йорданова
Гласов коуч, автор на иновативен метод за комуникация DIYO ®, клиничен психолог, кореспондент на Интернет Радио Татковина от Рим.

Един коментар

  1. Весела 20.11.2014 в 17:14 -Отговори

    щастие

Оставете коментар

Този сайт използва бисквитки. Настройки Разбрах

Необходими бисквитки

Бисквитки за ефективност

Предоставят статистика за ефективността на сайта (отчитане на посещенията).

Бисквитки в социалните медии

За вграждане на YouTube видеа, Facebook и SoundCloud приставки.