Безпокойството изважда на повърхността вашата невидима страна

И ето че у вас се поражда интерес, да опознаете по-добре, скритата част от вас, онази която обикновено не искате да видите. А сега безпокойството ви е „принудило да я погледате в лицето“. Докато четете думите от тези редове ще усетите нещо ново, приятно, което ще погъделичка вашето любопитство…Оставете се само днес на това чувство да ви ръко-води. Вероятно знаете, че от гледна точка на психосоматиката, много смущения в нашето тяло произлизат от подтиснати действия, които рано или късно се завръщат обратно „деформирани“: Така се случва и с тревожността.
Представете си какво би било, ако някой се държи грубо с вас? Вероятно бихте искали да му зашлевите шамар…Но разбира се, че в този случаи надделява самоконтрола: чувствате гняв и дори да не можете да го изразите, ще намерите как по естествен начин да го излеете върху някой, който е около вас (е може би поне малко ще помърморите?). Обаче, е много по-различно, ако не можете дори да си представите как давате този шамар! Защо? Защото сигурно веднага ви идват мисли от сорта „Аз съм добър човек; Аз не правя такива неща; Не е редно да чувствам гняв. „В този случай енергията се блокира и гневът се скрива (а скрил ли се е наистина?).

В откриване на тъмната страна

Този механизмът се възпроизвежда непрекъснато у вас и накрая се поражда„късо съединение”. Започвате постоянно да усещате това напрежение като музикален фон във вашите дни. Не след дълго, когато най-малко очаквате, то се проявява без видима причина: Ето няколко примера: „Всеки път, когато говоря с клиент се чувствам разтревожен“; „Аз често се страхуват да не нараня или обидя някого…“ Факт е, че ние не сме наясно с този процес: като едно растение, ние имаме 2 части : половината видима и половината невидима, половината е на открито и половина под земята. Безпокойство ви напомня, че има една част от вас, която все още не е излязла на повърхността,тя е невидима, под земята. За да се освободите от нея (тревожността), трябва да й дадете пространство, да не отричате вашата спонтанност (която често пъти ви прави обаятелни!), да не осъждате вашите вътрешни състояния, като гняв, желание, завист, ревност, а да ги приемете като част от вас.

Caravagio

 

Затворете очи и си представете непознатия гост на вратата ви

Настанете се удобно, в една спокойна обстановка, затворете очи и дишайте бавно. След това си представете ,че се намирате пред една затворена врата. Представете си, че от другата й страна има някой. Това е непознатия гост, когото очаквате отдавна. Не знаете какъв е: Как изглежда? Какво би искал? Какво е неговото поведение, гласът му, отношението му към вас? Притворете мислено вратата и изчакайте докато в мрака бавно се яви едно изображение: Какво е неговото лице, дрехи, поведение …В този момент може да усетите дори известно вълнение.Чудесно! Може би не се чувствате съвсем готови да го посрещнете у дома си? Тогава оставете вратата открехната, и си представете, че непознатия изчаква още малко време в коридора. Вие знаете, че сте създали пространство, място, където да го посрещнете, всеки път когато той има да ви каже нещо.

Защо това упражнение ви помага

Ако станете приятели със скритата си страна, няма да се налага повече да се плашите от нея, всеки път когато се връща при вас. Безпокойството е онази част от вас, която не изразявате, един човек, същият като вас само че невидим. Една непозната и мистериозна личност, която иска да „излезе на сцената и да ви покаже своето обаяние”.Тя иска да ви разкаже нещо по-различно за вас, което вие не знаете, но ето че се противите. Ако я възприемете като натрапник и се опитате да я изгоните, тя ще се завърне с лицето на страха. Но ако я посрещнете с любопитство и дори с лека усмивка, вие ще я „обезоръжите”. По този начин, лека полека тя ще изгуби този заплашителен вид и скоро да стане най-добрият ви приятел , който някога сте имали до вас. Дали това не е вашата харизма?

Обратното на силно? Не е слабо, а гъвкаво!

Смятате ли, че тревожността ви е направила слаби? Нищо подобно, вие грешите. Първо, защото у нас съществуват заедно и двете противоположности – силните и слабите страни, и второ, защото езикът има много нюанси и не трябва да се спирате на най-непосредствения и повърхностен.Живота ни не е черно –бял телевизор, нали? Той остана в миналия век! Ето някои идеи, които може да направят вашия имидж по-балансиран.

Не толкова силен, колкото гъвкав
(а не по-слаб).

Не толкова сигурен, колкото възприемчив
(а не по-несигурен).

Не толкова контролиран , колкото креативен
(а не по-„луд“).

Не толкова добър, колкото искрен
(а не по-зъл).
Опитайте! Може да ви хареса…