Веднъж морето казало на луната: „Огледай се в мен!” Тя му се усмихнала и отговорила: „Когато видиш моето светло лице, тогава аз ще се огледам в теб…” Морето се разчувствало от тези думи. Вълните му започнали бурно да се плискат по брега. Дочул го вятъра и му прошепнал: „Ееех, стари приятелю, успокой се. Нима не знаеш, че който се влюби в луната се научава да чака…” От този момент нататък всеки ден вятърът подарявал на морето песента на птиците в гората. Тя била единственият лек за влюбеното му сърце. И така, ден след ден, търпеливо зачакало да види образа на любимата си. Когато накрая тя се показала, в цялата си прелест, морето притаило дъх като омагьосано… Луната се огледала в гладката вода и се изпълнила с любов, която я направила още по блестяща. Протегнала нежно ръка и погалила морето. То въздъхнало и с едва доловим глас попитало: „Защо ще мога да чувствам твоята милувка толкова рядко?” А луната кротко му отговорила: „Аз имам път пред себе си да извървя, всеки ден. Знаеш ли колко често сменям положение си? Това е моята природа и не мога да я променя. Сега ще ти разкрия нашата тайна – от моята сянка, ще зависи твоето настроение! Това ще бъде знакът за нашата вечна любов! И облаците няма да ни разделят!“

Вярвате или не, някога, много отдавна тази история се е случила…

Това е вечният диалог между нашата душа и нашите емоции… Познахте ли го? Доверете му се и той ще ви отведе много далеч… там, където сънищата се срещат с мечтите, минавайки по лунната пътека.

Така от незапомнени времена наблюдаваме периодичната смяна на приливите и отливите в морето. А когато има пълнолуние – се наслаждаваме на лунната пътека.

Diyo Coach