Всеки един от нас има в себе си една малка врата. През нея тихо, на пръсти се промъква детето, което живее у нас. То отправя поглед с надежда да види вратата отворена, за да излезе и се докосне до света на мечтите. И не се страхува… иска само да може да излезе навън. Леко като коте, пристъпва детето и никой не може да го чуе. Човек може само да го усети. Как? То тихичко си тананика… и в песента си разказва за своите най-съкровени желания – тези, които идват направо от сърцето.

Но всяка врата има ключ. И този ключ някой го пази – отваря и затваря вратата, когато си поиска. Само да знаехте кой е той? Това е вашият най-добър приятел, пазител и съветник – това е разума. „Раз”-Ум, звучи като „Раз” и вратата се затвори. А дали понякога не греши? Как мислите? Нека да го попитаме… „Никой не е перфектен!” – с тънка усмивка ще отговори той. Но вие знаете, че има и още нещо… Нещо добро и необхватно, което се грижи за вас и ви дарява с любов. И ви прощава за всяка ваша грешка… Къде е то?

Попитайте детето, което тихичко си пее… То знае какво ви направи щастливи. Доверете му се. Хванете го за ръка и то ще ви отведе при него, при вашето сърце. Вслушайте се в гласа му, погледнете на света с неговите сърдечни очи… Всички ние се раждаме и си отиваме от този свят с него. Но нима всички сме еднакви? Тогава… Някой чуват гласа на сърцето, притихват и му се доверяват, а други го отблъскват и дори го наричат „натрапник”. Как да разберете дали страхът или вярата говорят чрез него? Много просто.

Когато отворите малката врата скрита у вас, се разкрива една картина. Тя не е нито черна, нито бяла. Вие сте тези, които я оцветявате, долавяте звуците, музиката, гласовете, ароматите… и така те преминават в радост, въодушевление или в тъга и гняв. Тогава, детето ви стиска с малката си ръчичка и ви казва: „Да вървим напред, надеждата е с нас!” Но ако се уплашите и „Раз”-Ум-но затворите вратата към вашето сърце, тогава вярата си отива, а с нея и любовта…

Детето още не знае, че страхът и вярата са двете лица на желанието! То ви се доверява, защото ви обича! Вие сте тези, които избирате дали да отворите вратата.

Детето може да мине само през нея.