Ела като сън,
като нещо много специално,
ела пътнико вечен
ела изморен и от никого незван
пропътувал страни далечни
при мен за миг ти поспри.
Ела като полъх крайбрежен,
като огромна морска вълна,
като вик на сирена,
но вечен,
разбит от прибоя, като мъгла.
Ела като стихия в моя живот,
Изгарящ бавно дървата в свойта камина
а пушекът пише –
Ти си любов!
Петя Лалева, Рим