Вътрешният диалог е най-интересната и сложна комуникация, която можем да осъществим. Всеки ден ни въздейства обилно върху цената и качеството на живота. Особено на тези от нас, които се вземат много на сериозно!
Представете си за момент, какво би станало ако ви подарят едно ферари с цвят червен? А вие, от силно вълнение се объркате и му сипете ниско оловен бензин. Какво очаквате, че ще последва? Колата да цепи въздуха на две или да се дави от кашлица по магистралата?
Изобщо за какъв вътрешен диалог става въпрос? За този приятния или онзи досадния. Ще се изненадате ли много, ако ви кажа, че можем да се научим да насочваме тези интимни разговори, по тоя и ония въпрос? Защо? А ми така по-лесно ще управляваме душевното ферари, а защо не и цялото приключение наречено живот.
Ние хората винаги мислим. Това е нашето благословение и нашето проклятие. Но знаете ли, че много рядко този процес е съзнателен и още по-малко управляем?

Учените са „преброили”, че в съзнанието на човек през деня преминава поток от около 10 000 думи и изречения, а може и повече. Ами ако това бяха 10 000 евро? Как ви се струва ? Малко или много? Сигурно бихте искали да управлявате поне една малка част от този капитал? Но ние не сме максималисти,нали? Малко е по-добре от нищо.
Ако някой от вас е ходил при психолог сигурно е чул поне веднъж фразата: „Трябва да спреш вътрешния диалог …И най-честият отговор е: „ А бе докторе,шило в торба не стои!”
Вътрешният диалог обикновено се води вътре в нас, ей тук в цялото тяло, не само в главата ни. В зависимост от репликите и тона, той може да ни удави в чаша вода или да ни помогне да видим дъгата (пак там). Не рядко се случва, този разговор да се води под формата на обсебващи мисли (вредни газове), които се настаняват между отделните части на нашето тяло и нашата личност (т.нар. его-състояния):
„Все на теб ли ще ти се случи това?”
„Голям глупак си! ”
„Ти си просто върха!”
„Направо им скри шапката!”
„Аз съм бил уникален!”
Ето, че дойде време да отворим торбата с хитрините, които можете да използвате за да надхитрите този бърборко – вашия вътрешния глас. А може и да го разсмеете дори. Всичко е възможно, стига да искате…

СМЯХ 1

1. Първа хитрина – Думите – те са ключа от палатката. Може да мислите за себе си: „Аз съм болен“ или „ Аз съм недоволен” , но най-добре ще е: “ Днес все още, не се чувствам добре…“ Опитайте с тези две-три фрази и ще усетите лека, приятна разлика в тяхното въздействие до края на деня.
Сравнете повече думи, които използвате често във вътрешния диалог:
„Уморен съм“ или „Аз мога въпреки това…“
„Нищо няма да излезе от мен“ или „Мога да се справя, напук на врага!“
„Пак трябва да…“ или “ Този път ще съм уникален…“

2. Втора хитрина -Въпросите – говорим за въпросите, които обикновено си задавате по време на вътрешния диалог. Поставени в точното време и на точното място,те са безценни. Точно те ще ви дадат най-верните отговори.
Ако често се питате: „Защо все аз, не успявам?“, вашият мозък ще започне да търси доказателства, че не успявате винаги, т.е. вие сте хронично губещ.
Ако се запитате: „Как да успея следващия път?“ Имате реалният шанс да се потопите в морето от възможности на успех. Там ще откриете вашата най-добра възможност. Именно тя ще ви отведе към желаната цел, а може и по-далече…
Ето един –два примера за хитри въпроси:
„Ти как разбра, че това е точна така…?”
„Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. Ти къде си сега?”

НУ ПОГОДИ

3. Трета хитрина – Интонацията- ето че вече сте намерили точните думи и сте ги поставили „в обувките” на въпросите. До тук добре. Но какво още ви остава? Хайде, тръгвайте напред. Но с кой крак? С коя емоция?
„А бе аз да не съм глупак?”- ядосвани си казвате на себе си. Е не така, целият вътрешен диалог тръгва в грешна посока. Знаем добре, че гнева не търпи да го натискат дълго в кьошето и да му връзват устата, нали? Рано или късно той избухва, силно и гръмко като …смеха.
Да видим сега как можем да променим емоцията на вашия вътрешен глас. Помните ли кой беше вашия любим анимационен филм? А любимият герой в него? Ну, погоди! Том и Джери? Мечо Пух? Малкият принц? Аристогати? Тримата глупаци? Хайде разровете малко детските спомени, забавно е. Сетихте ли се най-после? Сега поставете разгневения вътрешен глас в устата на вашия любим герой. Чуйте го как ви се кара. Вижте го само колко е важен и…смешен:„ А бе аз да не съм глупак?”
Какво се получи? Усещам как усмивката се плъзна по лицето ви…И това не е всичко!
За да бъде още по-убедителен , вашия герой започва да си пее на глас този, същия въпрос: „А бе аз да не съм глупак-пак-пак-пак…?”, докато не получи отговора, който му харесва.
Хайде, вие сте на ход. Дайте тон за песен!