Всичко започва и свършва в нея – нашата Вселена. Загадъчна и необятна, тя ни привлича към себе си, тъй както слънцето привлича своите планети… От незапомнени времена човек се взира в безкрайния Космос, за да търси отговори на своите въпроси. Да познае кой управлява света… Така се нижат век след век, сменят се култури и империи, но закона на Вселената е все същия, единствен и необратим – законът на Любовта.

Това са знаели и нашите предци, закодирали го в Орфическите мистерии. За древните траки най-голямото тайнство е била смъртта. Те пиели медовина по време на свещените ритуалите, в която слагали от родопското цвете Силивряк ( Хаберлея родопензис), т.н. безсмъртниче. Траките вярвали във вечния живот.

“Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете!”

Орфей

Това послание на Орфей, ни води към себепознание. Раят и адът са в нашето сърце. Раят е човешката любов, а адът е незнанието да обичаш. “Мой бог е любовта!” Това е ядката на Орфеевото учение” (из книгата „Орфей и Европа” Никола Гигов).

Къде ли се крие най-голямата мистерия на Орфей? Тази, която е надживяла времето… Може би в неговия глас? Тракиецът се противопоставил на Божията воля, за да възпее своята любов към Евредика. Тогава всички диви зверове се спират да слушат песента му.

Всички ние носим у себе си дъха на Орфей и неговата безсмъртна любов. Какъв е нейният глас? Гласът на любовта е като мека светлина. А защо? Защото именно там, в душата ни, е скрита тя, мистерията на българския глас. Днес учените я наричат ДНК памет, а за нас българите тя е Родовата ни памет, която живее в народните песни.

RITON 1

 

„Както виното полива лозата,
така любовта да облее душата!”

На този ден – 14 февруари, от незапомнени времена хората по нашите земи празнуват Трифон Зарезан. Рано сутринта мъжете се събират, пият вино и тръгват към лозето. Там извършват свещения ритуал – да зарежат лозата и я полеят с вино. Вдъхват й Божествената сила, за да бъде плодовита. Така се свързват с духа на виното и й му предават своята любов. Пеят песни и играят ръченица. Виното за лозата е като песента за душата.