Беше ми много трудно да продължа сама нататък. Синът ми не желаеше вече да разговаряме… Чувствах, че губя контрола върху него – беше вече на 16 години. Нашите отношения приличаха повече на гордиевия възел. Колкото повече се опитвах да го развържа, толкова по-силно той се затягаше. И тогава потърсих коучинга. Още след първата сесия видях нещата в малко по-различна светлина. И реших да опитам – да се доверя на самата себе си, с помощта на моя глас. Последваха седмици, които ме накараха да преоткрия себе си. Една вечер сина ми остана по-дълго след вечеря с мен и ми каза: „Мамо, не знам какво си направила, но нещо в теб се е променило… Чакай да ти разкажа за урока по химия…“ След няколко дни ми показа дори снимката на своето момиче, с което излизаше. И дойде онази неделя, в която разбрах, че любовта и хармонията са се върнали в моя дом и в моето сърце. Опознавайки своя глас, аз опознах още по-добре себе си и сина си.
Александра, 43г., зъболекар (Бургас)
Най-после получих мястото в компанията, което чаках от 3 години. У мен се бореха силно две чувства – желанието да успея да увелича продажбите и притеснението дали ще се справя. Директорът беше заложил големи надежди на мен. В същото време ми даваше само 6 месеца, за да ги реализирам. Притеснявах се дали ще успея в този кратък срок. Работех по новия проект за онлайн продажби с персонални клиенти. Работех по 12 часа и изисквах максималното от моя екип. Така минаха 2 месеца, а работата все още не даваше очакваните резултати. Нещо ми се изплъзваше – като вода, която изтича между пръстите ми… Тогава реших да се обърна към коучинг за пробна сесия. Интересът ми бе провокиран от новия метод за декодиране на вокалните емоции. Работихме заедно няколко седмици. И това, което започна да се случва надмина и най-смелите ми очаквания… За следващите 3 месеца бяхме продали 3 пъти повече застрахователни полици. Получи се като една „вълна“ в която участваха всички – и колеги и клиенти. А бях променил само начина, по който общувах с тях…
Марко, 36г., маркетинг мениджър в застрахователна компания (Рим)
От две години моята кариера беше в застой. Имах все по-малко клиенти, които нетърпеливо искаха приключване на делата си. Но едновременно с това растеше техния гняв и недоволство, че двете страни не могат да се споразумеят, а губят само време и пари. Вече знаех, че медиатора е задължителна стъпка от съдебното производство в Италия. А на мен все нещо не ми достигаше да заработя като медиатор. Взех решение – да се обърна към коучинг. Още в първата сесия разгърнахме картата на моето пътуване. Последваха няколко сесии онлайн. Те ми позволиха да доловя още по-осезаемо силата на собствения си глас. Тогава събрах кураж и се включих в курса за медиатори. После всичко стана много лесно, някак от само себе си… Още при първата ми среща с клиентите, като медиатор, нещата се получиха! За по-малко от час им помогнах да намерят най-ефективното решение на съдебния спор. Сега съм медиатор и се чувствам удовлетворена. Колко малко беше нужно, за да променя живота си… Да се вслушам в собствения си глас!
Марина, 40г., адвокат (Палермо)
Току-що се бях разделил с моята приятелка. Всичко наоколо ми изглеждаше мрачно и сиво. Една сутрин редакторът на програмата ме извика при себе си и най-неочаквано ми каза: „Павел, пускаме нов нощен блог – Цветовете на нощта. Ти ще бъдеш водещия на предаването. Имаш една седмица да ми представиш сценария. Честито!“ Не можех да повярвам, че ми се случва точно на мен! Точно сега, когато животът ми беше станал безцветен… Цял ден мислих какво трябва да направя. И накрая разбрах, че имам избор – или да потърся помощ отвън или да се предам и да кажа, че не мога да го направя. Реших да опитам с този нов специалист – коуча. Нямах повече какво да губя. Почувствах се някак странно след първата сесия. Изчаках да мине седмицата, в която денонощно работех над сценария. И после се случи… Започнах редовни коучинг сесии и виждах как те „оцветяваха“ гласовете на моите слушатели всяка нощ. Ставаше все по-интересно и вълнуващо. След няколко месеца (2 или 3 вече не помня точно колко), главният редактор ме извика и с широка усмивка ми каза: „Браво Павле, ти успя! Имаш изключително висок рейтинг на предаването. Не знам какво точно правиш от полунощ до 3:00ч. сутринта, но знам че слушателите те очакват и харесват! Продължавай все така, момче!“. И тогава разбрах, че всички ние носим цветовете на дъгата в себе си. Нужно е само да ги споделим с другите.