Притеснение ли…

//Притеснение ли…

Притеснение ли…

От |2018-12-10T20:23:20+00:0008 декември 2018|Коучинг|

Какво е за вас общуването? То е онзи фундаментален процес, чрез който си взаимодействаме с другите хора и дори със самите себе си. Можем ли да кажем, че то е ключа към нашият успех и щастие? Да! Тогава би трябвало, да признаем също, че то е ключа и към нашите конфликти и неуспехи. Значи…

Едно е сигурно. Всички, в определени ситуации, може да се почувстваме неудобно. Да си признаем, че сме объркани е първата стъпка, към намирането на точните думи, които са вътре в нас. На помощ ни идват въпросите на Сенека (гръцки философ, учител на Нерон): „Кой съм аз? Какво искам наистина?“ Ще кажете: „Нищо ново под слънцето от Древния Рим до днес.“ Но да видим дали е така наистина.

Притеснението, може би повече от всяко друго усещане, ни връща към думата, като изразно средство. Кога изпитваме неудобство да говорим? Най-често, когато емоционалната тежест на ситуацията, с която се сблъскваме е трудно да се предаде с думи. И тогава речта ни звучи неадекватно, изпразнена от смисъл

Или, когато от социален конформизъм или „добро възпитание“, се възприема, че истината трябва да бъде притъпена. До такава степен, че попада в категорията „фалшива комуникация“. А тя не удовлетворява нито този, който говори, нито този, който слуша. Обаче, ако наблюдаваме добре сами себе си и другата страна, бързо ще схванем това безцветно общ(ч)уване. То е знак, че думите, които са изречени са „изцедени от емоциите“ в ситуацията и най-вероятно няма да си свършат добре работата.

Как да разпознаем притеснението

Как да разпознаем в себе си или в другите една „затруднена“ комуникация? Притеснението не винаги се изразява по един и същ начин. В зависимост от личността на човека, то може да доведе до различни ефекти. Ето някои от тях:

– Прекален контрол
– Силно и бързо говорене
– Игнориране на отговорите и прекъсване на говорещия
– Контролиран тон на гласа
– Барабанене с пръсти по масата
– Осъществяване на прекомерни жестове
– Прекалено уважение
– Бавна и сбита реч
– Оставяне да те прекъсват без да реагираш
– Приглушен тон
– Сведен поглед
– Повече или по-малко прикрита враждебност
– Агресивна поза
– Рязък тон на гласа
– Стегнати устни
– Безразличие
– Фиксиран поглед
– Нервни жестове

Когато сте притеснени правете това

Задайте си само един единствен въпрос – „Какво чувство искам да пре-дам на другия?“ Това не е просто едно правило, а резултат от многогодишни научни изследвания. Сигурно знаете, че ако разгледаме процеса на комуникация в 100% послание, то се разделя в три канала на възприятие:

Комуникационен процес

55% невербална комуникация
38% паравербална комуникация
7% вербална комуникация

Вероятно вече добре знаете, че гласът попада в 38% праравербална комуникация. Той идва и отива директно в нашето подсъзнание! Всеки път когато говорим, ние неизбежно предаваме вокални емоции. Те се декодират от нашето подсъзнание за части от секундата, т.е. много по-бързо от посланието на най-точните думи! Според американския психолог Алберт Мехрабян, гласът се отразява на 38% върху причините, от които хората възприемат нашата увереност искреност (Silent Messages, 1971).

Птици на свобода

Когато свърши една любов: се обявява меко, но ясно

Притеснението произтича от необходимостта да се намерят обяснения или метафори, които да подсладят: „не те обичам вече“, фраза, която почти никой не се осмелява да про-изнесе. ВНИМАНИЕ: Прекомерното внимание при общуването в края на една любов може да произхожда от изоставените фалшиви надежди. Тогава е по-добре, да бъде ясно, омекотяване окончателното „вече не те обичам“ с глух тон на гласа, но с „горещи“ жестове. А погледът неизменно да показва, че дори и за този, който напуска тази любов, е все още болезнено.

По-добре кажете: „Съжалявам, но чувствам, че всичко е свършило.“
Отколкото: „Мисля, че съм объркан и по-добре да не се виждаме за малко“.

Когато започва една любов: оставете да говорят емоциите

Затруднението тук може да дойде от смущението да го кажете с думи от общоприетия репертоар, като по този начин рискувате да обезцените свежестта на едно ново чувство, което току що се поражда. А какво по-магично има от чувството на любовта? Печелившата карта е да не крием „притеснението” и да се оставим емоциите да ни водят, защото в този случай те са „много по-комуникативни“ от думите: Как? С паузи, усмивки, горещи погледи, нервния смях и ледените ръце, дори и малко „треперещи”,  да, именно те са идеалната подправка, за да кажете вашето автентично „Обичам те“. Внимавайте обаче със самоиронията или фразите за ефект: те ще изглеждат „фалшиви“, въпреки че са по-добрия стил на изказване. Но вие не сте пред публика, нали? Това е „частна аудиенция с любовта“!

По-добре кажете: „Струва ми се, че наистина се влюбвам!”
Отколкото: „Ти, който си толкова мъдър, обясни ми защо мисля за теб през целия ден?“

След един неуспех: приемете нокаута и започнете отново

Създава се притеснение не само от признанието за собствения ни неуспех, но и от това да бъдем свидетели на провала на другия. В този случай оправданията вършат малко работа, защото те помагат да се прикрие чувството на поражение. Това, че се опитвате да се прикриете усилено, сякаш нищо не се е случило, ще ви коства много сили и напрежение. Много думи не са необходими. Важното е да се изживее настоящата ситуация. Претърпяното поражение е мигновено. Само от нас зависи да не го разширяваме до безкрайност. Вероятно знаете, че в науката и отрицателния резултат е също толкова важен, колкото и положителния. Сега се е случило така, но не винаги ще бъде все същото. Сегашното безпокойствие трябва да бъде решено веднага, а не утре.

В леглото: говорим тихо и с погледи

Да знаете какво да кажете в някои случаи – това е най-малкият проблем. Важното е наличието и управлението на тишина, която се превръща в синоним на съсредоточеност, уважение, съ-участие. Разговорът в тези екстремни ситуации е най-вече външния вид, жеста на обич, една прегръдка…

И от тази тишина, внимателно се отронва „точната“ дума, чута, перфектна, така както е. Ако думата не идва, по-добре да се запази мълчание. Фразите в обстановката служат само, за да се преодолее смущението и за да общуваме в близка интимност, тъй както се възприемаме.

По добре кажете: „Аз съм тук.“
Отколкото: „Колко е топло, колко е тъмно…“

Димитринка Йорданова
Гласов коуч, автор на иновативен метод за комуникация DIYO ®, клиничен психолог, кореспондент на Интернет Радио Татковина от Рим.

Оставете коментар

Този сайт използва бисквитки. Настройки Разбрах

Необходими бисквитки

Бисквитки за ефективност

Предоставят статистика за ефективността на сайта (отчитане на посещенията).

Бисквитки в социалните медии

За вграждане на YouTube видеа, Facebook и SoundCloud приставки.