Притеснение ли…

Какво е за вас общуването? То е онзи фундаментален процес, чрез който си взаимодействаме с другите хора и дори със самите себе си. Можем ли да кажем, че то е ключа към нашият успех и щастие? Да! Тогава би трябвало, да признаем също, че то е ключа и към нашите конфликти и неуспехи. Значи…

Едно е сигурно. Всички, в определени ситуации, може да се почувстваме неудобно. Да си признаем, че сме объркани е първата стъпка, към намирането на точните думи, които са вътре в нас. На помощ ни идват въпросите на Сенека (гръцки философ, учител на Нерон): „Кой съм аз? Какво искам наистина?“ Ще кажете: „Нищо ново под слънцето от Древния Рим до днес.“ Но да видим дали е така наистина.

Притеснението, може би повече от всяко друго усещане, ни връща към думата, като изразно средство. Кога изпитваме неудобство да говорим? Най-често, когато емоционалната тежест на ситуацията, с която се сблъскваме е трудно да се предаде с думи. И тогава речта ни звучи неадекватно, изпразнена от смисъл

Или, когато от социален конформизъм или „добро възпитание“, се възприема, че истината трябва да бъде притъпена. До такава степен, че попада в категорията „фалшива комуникация“. А тя не удовлетворява нито този, който говори, нито този, който слуша. Обаче, ако наблюдаваме добре сами себе си и другата страна, бързо ще схванем това безцветно общ(ч)уване. То е знак, че думите, които са изречени са „изцедени от емоциите“ в ситуацията и най-вероятно няма да си свършат добре работата.

Как да разпознаем притеснението

Как да разпознаем в себе си или в другите една „затруднена“ комуникация? Притеснението не винаги се изразява по един и същ начин. В зависимост от личността на човека, то може да доведе до различни ефекти. Ето някои от тях:

– Прекален контрол
– Силно и бързо говорене
– Игнориране на отговорите и прекъсване на говорещия
– Контролиран тон на гласа
– Барабанене с пръсти по масата
– Осъществяване на прекомерни жестове
– Прекалено уважение
– Бавна и сбита реч
– Оставяне да те прекъсват без да реагираш
– Приглушен тон
– Сведен поглед
– Повече или по-малко прикрита враждебност
– Агресивна поза
– Рязък тон на гласа
– Стегнати устни
– Безразличие
– Фиксиран поглед
– Нервни жестове

Когато сте притеснени правете това

Задайте си само един единствен въпрос – „Какво чувство искам да пре-дам на другия?“ Това не е просто едно правило, а резултат от многогодишни научни изследвания. Сигурно знаете, че ако разгледаме процеса на комуникация в 100% послание, то се разделя в три канала на възприятие:

55% невербална комуникация
38% паравербална комуникация
7% вербална комуникация

Вероятно вече добре знаете, че гласът попада в 38% праравербална комуникация. Той идва и отива директно в нашето подсъзнание! Всеки път когато говорим, ние неизбежно предаваме вокални емоции. Те се декодират от нашето подсъзнание за части от секундата, т.е. много по-бързо от посланието на най-точните думи! Според американския психолог Алберт Мехрабян, гласът се отразява на 38% върху причините, от които хората възприемат нашата увереност искреност (Silent Messages, 1971).

Когато свърши една любов: се обявява меко, но ясно

Притеснението произтича от необходимостта да се намерят обяснения или метафори, които да подсладят: „не те обичам вече“, фраза, която почти никой не се осмелява да про-изнесе. ВНИМАНИЕ: Прекомерното внимание при общуването в края на една любов може да произхожда от изоставените фалшиви надежди. Тогава е по-добре, да бъде ясно, омекотяване окончателното „вече не те обичам“ с глух тон на гласа, но с „горещи“ жестове. А погледът неизменно да показва, че дори и за този, който напуска тази любов, е все още болезнено.

По-добре кажете: „Съжалявам, но чувствам, че всичко е свършило.“
Отколкото: „Мисля, че съм объркан и по-добре да не се виждаме за малко“.

Когато започва една любов: оставете да говорят емоциите

Затруднението тук може да дойде от смущението да го кажете с думи от общоприетия репертоар, като по този начин рискувате да обезцените свежестта на едно ново чувство, което току що се поражда. А какво по-магично има от чувството на любовта? Печелившата карта е да не крием „притеснението” и да се оставим емоциите да ни водят, защото в този случай те са „много по-комуникативни“ от думите: Как? С паузи, усмивки, горещи погледи, нервния смях и ледените ръце, дори и малко „треперещи”,  да, именно те са идеалната подправка, за да кажете вашето автентично „Обичам те“. Внимавайте обаче със самоиронията или фразите за ефект: те ще изглеждат „фалшиви“, въпреки че са по-добрия стил на изказване. Но вие не сте пред публика, нали? Това е „частна аудиенция с любовта“!

По-добре кажете: „Струва ми се, че наистина се влюбвам!”
Отколкото: „Ти, който си толкова мъдър, обясни ми защо мисля за теб през целия ден?“

След един неуспех: приемете нокаута и започнете отново

Създава се притеснение не само от признанието за собствения ни неуспех, но и от това да бъдем свидетели на провала на другия. В този случай оправданията вършат малко работа, защото те помагат да се прикрие чувството на поражение. Това, че се опитвате да се прикриете усилено, сякаш нищо не се е случило, ще ви коства много сили и напрежение. Много думи не са необходими. Важното е да се изживее настоящата ситуация. Претърпяното поражение е мигновено. Само от нас зависи да не го разширяваме до безкрайност. Вероятно знаете, че в науката и отрицателния резултат е също толкова важен, колкото и положителния. Сега се е случило така, но не винаги ще бъде все същото. Сегашното безпокойствие трябва да бъде решено веднага, а не утре.

В леглото: говорим тихо и с погледи

Да знаете какво да кажете в някои случаи – това е най-малкият проблем. Важното е наличието и управлението на тишина, която се превръща в синоним на съсредоточеност, уважение, съ-участие. Разговорът в тези екстремни ситуации е най-вече външния вид, жеста на обич, една прегръдка…

И от тази тишина, внимателно се отронва „точната“ дума, чута, перфектна, така както е. Ако думата не идва, по-добре да се запази мълчание. Фразите в обстановката служат само, за да се преодолее смущението и за да общуваме в близка интимност, тъй както се възприемаме.

По добре кажете: „Аз съм тук.“
Отколкото: „Колко е топло, колко е тъмно…“