Историята на Малкото Врабче (1 част)

//Историята на Малкото Врабче (1 част)

Историята на Малкото Врабче (1 част)

От |2014-10-20T16:15:30+00:0020 октомври 2014|Притчи|

В тази история ще ви разкажа за това, кога човек намира големия герой, който може да промени живота му… Сигурно се чудите по какъв начин…Тогава, оставете да започна да ви разказвам историята на едно малко врабче, което намерило своя голям герой…

Ще получите вашия отговор в края на тази история.

Малкото врабче, за което ви говоря, живеело в една овощна градина; една овощна градина, която се намирала в подножието на много висока планина; една планина толкова висока, че нейният връх бил винаги в облаците… Ще се случи да чуете врабчета, които се събират на зазоряване и привечер, докато чуруликат и правят бъркотия. В действителност точно това правят врабчетата. Струва ни се, че правят бъркотия и чуруликат, но в действителност са се събрали за да си бърборят и да си разказват истории.

Една от най-невероятните истории, за която винаги говореха в овощната градина, беше тази която разказваше за една гигантска птица, която живеела на върха на планината. Много врабчета не вярвали в нея. Казвали, че гигантската птица не е нищо друго освен един мит, който не съществува. Но малкото врабче вярвало повече от всичко друго в гигантската птица. То можело да я усети. Вярвало толкова много в тази гигантска птица, че понякога през нощта, когато гледало към планината, покрита с бял сняг, можело да чуе ехото от вика на голямата птица, идващо от върха на планината… То било единственото, което можело да я чуе. Всички други врабчета спели дълбоко.

Обаче малкото врабче било твърдо решено да открие гигантската птица. То искало да се срещне с нея и да я попита как успява да лети толкова високо, как издържа на суровия климат на върха на планината и накрая – как успява да бъде толкова силна.

За това един ден решило да се изкачи на планината и да се срещне със своя герой… това била неговата мисия.

планина

Когато другите врабчета узнали за тази негова мисия избухнали в смях и започнали да се подиграват с неговия стремеж. Присмивали му се и го наричали глупак… казвали му: „За кого се мислиш? Ти си само една малка птичка. Не можеш да летиш толкова нависоко и дори и да успееш, няма да понесеш студа.” Дори и приятелите му казвали: „Голямата птица е само една легенда. Не съществува. Защо ще се отказваш от спокойния живот, който водиш тук заради една мечта и една илюзия?” Но малкото врабче знаело, че мечтата му не е илюзия. То можело да си представи срещата с гиганта толкова ясно… Представило си да бъде близо до своя герой, на върха на планината, гледайки надолу към овощната градина. Желанието му да намери своя герой било толкова силно, че се превърнало в целта на живота му.

Една сутрин, докато врабчетата се събирали да си говорят клюки и да си губят времето, както винаги, малкото врабче липсвало. Било започнало своето пътуване. Но се отнасяло за едно пътуване по-трудно, отколкото си мислело. То успяло да лети до една определена точка на планината и после се спряло да си почине. Било много изморително. В края на краищата било само едно птиче, което обикновено лети от клон на клон… нищо повече.

врабче

В средата на деня било много изморено, въпреки че все още не било стигнало много нагоре. Не успяло да лети по-високо. Въздухът ставал все по-студен. Неговите тънки перца не били пригодени за милувките на ледения бриз.

Нямало избор… трябвало да слезе от планината и да се върне в къщи.

Малко преди залез слънце, другите врабчета, които се били събрали на приказки както винаги, забелязали малкото врабче, което слизало от планината, уморено и объркано, с наведена глава… Те не се поколебали да се подиграят и унижат малкото врабче. Неговите приятели уточнявали: „Нали ти казахме. Защо си толкова упорито? Гигантската птица не съществува!“ Докато другите били още по-саркастични. Едно от тях си сложило големи листа на крилата и викало на малкото врабче: „Ето го твоя герой… аз съм гигантска птица“, докато останалата част от групата гледала към сцената, и се заливала от смях.

Малкото врабче се чувствало наистина унизено и смазано…

Но чакайте малко… това не е краят на историята. Наистина ли мислите, че гигантската птица не съществува? Смятате ли, че малкото врабче е просто луд мечтател? Ще се изненадате много от това, което по-късно направило нашето малко врабче и от това, което открило… Така че не забравяйте да прочетете следващата част на историята, за да видите как ще завърши.

Следва.

Димитринка Йорданова
Гласов коуч, автор на иновативен метод за комуникация DIYO ®, клиничен психолог, кореспондент на Интернет Радио Татковина от Рим.

2 коментара

  1. Дарина 07.12.2018 в 17:16 -Отговори

    Много хубаво!

    • Димитринка Йорданова
      Димитринка Йорданова 07.12.2018 в 19:20 -Отговори

      Благодаря, има и продължение…

Оставете коментар

Този сайт използва бисквитки. Настройки Разбрах

Необходими бисквитки

Бисквитки за ефективност

Предоставят статистика за ефективността на сайта (отчитане на посещенията).

Бисквитки в социалните медии

За вграждане на YouTube видеа, Facebook и SoundCloud приставки.