В предишната част ви разказах историята на малкото врабче, което тръгнало да търси своя герой, гигантската птица на върха на планината. Ако си спомняте, то не било в състояние да стигне до върха и трябвало да се върне обратно, преди да се отдалечи твърде много… и после… да бъде подигравано от другите врабчетата… Но дълбоко в себе си, в сърцето си, то възприемало съществуването на тази гигантска птица. Малкото врабче не успявало дасе освободи от това чувство… До такава степен, че решило да опита отново. Но този път, запазвайки го в тайнаот другите врабчета.

Рано една сутрин, то се събудило и се изкачило на планината. Стигнало до мястото, където било достигнало последния път преди да се върна у дома. Но този път за него било много по-лесно. На следващата сутрин врабчето отново се опитало да се изкачи и стигнало малко по-нагоре, преди да се върне надолу. То продължавало да прави това всеки ден и всеки път, достигало винаги малко по-нагоре. С всяка изминала седмица то се научавало да лети, все по-високо и по-високо. Освен това, растейки, неговите пера се сгъстявали и вече дори не трябвало да се притеснява от студа. Първия път, когато се върнало обратно, чувствало, че се е провалило. Но сега, когато го правело всеки ден, престанало да мисли по този начин.

врабче

Научило, че пътя към върха не е само направо, че са необходими много опити и че всеки опит го кара да се чувства по-силно и по-близо до своята цел. Всеки ден, когато малкото врабче се връщало у дома, то виждало другите врабчета разположени в кръг да приказват и да си губят времето, но никога повече не се присъединило към тях. То не им обръщало внимание, просто ги игнорирало. Знаело, че ако прекарва времето си с тях не би направило нищо друго, освен да накърни своите убеждения. То разбирало, че другите врабчетата никога не биха направили нищо, освен да скачат от едно дърво на друго и да се подиграват на всеки, който иска да направи нещо важно в живота си.

Изминала почти една година и малкото врабче продължавало да използва своите дни, за да се качва и да слиза от планината. Сега било по-силно и имало по-гъста перушина. Сега имало по-различен вид от този на другите врабчета и достигало височини много близки до върха. И ето, че дошъл денят на последното усилие. Този път врабчето било решено да достигне върха. За да стигнеш там се иска една седмица и невероятно усилие. Да издържиш на студа и на всички трудности.

След като цяла седмица се изкачвало, една сутрин то се приготвило за финалния скок: скокът към върха…

врабче

Негово сърце тръпнело от вълнение… дошъл денят в който щяло да се срещне със своя герой, гигантската птица. Направило последния скок и кацнало на върха на планината… Това, което видяло на върха на планината го развълнувало!

Знаете ли какво видяло?

Какъв вид мислите, че имала гигантската птица?

Добре, тази част от нашата история става много дълга.

Не пропускайте следващата – трета част, за да узнаете края на историята.

Ще откриете какво видяло малкото врабче на върха на планината…

Следва.