Приказка

И разказват, че той се превърнал
в дърво и че било
по негов избор, че се спрял
и стоял там загледан
как Земята, ражда нови цветя,
така
е гнездо на зайци и колибри
вятърът го научил на вкуса
на смолата и дивия мед
и дъжда го къпел
моето щастие – казваше сам на себе си –
ето…ето… намерих го сега ,
когато съм добре
и когато имам цялото време за мен
повече нямам нужда от никого
ето какво е красотата на живота
„но един ден го пронизаха
две очи на девойка,
две очи, които бяха откраднали от небето
малко от неговата боя”
и усети как корените му потръпнаха
когато внезапно го обзе объркване
това,което само един мъж без жена знае какво е
и протегна своите клони
за да я докосне
разбра, че щастието никога не е половината
от безкрая
сега бяха заедно Луната и Слънцето
камък и облак
бяха заедно смеха и плача
или само
един мъж, който започваше да живее
сега
беше песента , която изпълваше
негова голяма
необятна самота
беше онази истинска част
която всяка приказка за любовта
крие в себе си
за да можем да повярваме.

Favola Eros Ramazzotti