Начинът, по който говорим, може да промени смисъла на това, което казваме. Но знаете ли, че до голяма степен това е подсъзнателен процес.

Ще ви разкажа за моя проект „Лаборатория на вокалните емоции”, който се роди през 2015г. с децата от Българското Неделно Училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим.

Как да опознаем себе си и да изразим нашите емоции чрез музика? Търсейки отговор на този въпрос създадох иновативен метод за комуникация при деца билингви. Заедно открихме, че емоциите ни дават импулса за всичко което правим в живота за себе си и за другите. Те са като музиката, която идва от сърцето. Децата разбраха, че тяхна самоувереност зависи до голяма степен от техния глас. Миналата година, за празника на детето 1 юни представих моята работа пред всички български деца в регион Лацио в Българския Културен Институт в Рим.

Перформансът „Огледалото на гласа” , се роди като естествено продължение на моето творческо търсене да обединя културата на общуването между българските и италианските деца. Той беше организиран от Българо-Италианския Културен Център в Салерно, с президент Калина Белчева. Проведе се под патронажа на Община Салерно, в парка Меркатело, в оранжерията на Кактусите на 10 ноември.

Бяха изработени четири огледала, стилизирани в човешки профил, които пресъздаваха идеята, че гласът е огледало на душата. Техни създатели са децата от Селище Естебан – Салерно, „Калаената жена” – дизайнер от Украйна – Наталия Жодко – Салерно, Българското Неделно Училище от Милано „Тук България” и Българското Неделно Училище в Рим „Асен и Илия Пейкови”.

Калина Белчева подчерта значението на интеграцията между българският и италианския народ и ролята на културните взаимоотношенията в тях.

Главният акцент в събитието беше гласа, с неговите многообразни нюанси, които предават 38% от нашето послание в комуникативния процес. Иновативният метод представи познанието за човешките емоции в общуването и показа нагледно тяхната трансформация чрез използването на гласа и музиката. Всеки със затворени очи би могъл да разпознае гласа на член на семейството дали е мъж, жена, дете или възрастен. Но по-важното е да може да разпознае неговото емоционално състояние дали е радостен, шастлив, спокоен, тревожен или ядосан. Участниците в спектакъла се докоснаха до усещането, че думите са носителя на емоцията, която предаваме всеки път, когато общуваме с другите.

Представих азбуката на гласа, която включва сила, тон, темпо, ритъм и усмивка. Също както 7 ноти създават музиката на една симфония, така и тези 5 елемента на гласа предават всички нюанси на нашите чувства и емоции.

Децата от Селище Естебан илюстрираха на публиката колко е важно за всеки един от нас да познава и приеме всички свои емоции, за да се превърне в цялостна и хармонична личност, за да може да обича себе си и другите.

Целта на перформанса беше да покани участниците, чрез игри и упражнения, да изследват начина, по който използват гласа си, за да разберат как могат да променят своите истории, ако ги разкажат по различен начин.

Поетесата и художник Виолета Дулчева от Салерно, прочете свои стихове с лек и мелодичен глас, подчертавайки чувството на тъга и радост.

Можем ли да променяме душевното си състояние, докато общуваме?

Актрисата Реджина Сенаторе дари една от своите творби от Театърът на Пулчинела, Арлекино, озаглавена: „С един скок в меда”.  Заедно с актрисата-художник Анна де Роза пресъздадоха различни емоции с оживеното изпълнение на един и същи текст на два гласа, които се оглеждат в огледалото. И така ни предадоха идеята, че всеки един от нас е художник на собствения си език. Актрисите  накараха публиката да се смее и да се замисли върху простите думи, които си разменяме всеки ден. Тяхното изпълнение беше акомпанирано на китара от музиканта Франческо Викинанза.

Актрисата Анна де Роза прочете моя приказка, която написах специално за този спектакъл: „Сърцето на Венера”.

Посланието, че гласът е най-добрият музикален инструмент достигна до всички участници в спектакъла. Хората които успяват да постигнат своите желания, познават тайната на човешкото общуване. Те могат да проявят емпатия към своя събеседник, защото разчитат правилно изражението на лицето му и неговия глас. Знаят, че емоциите са универсалният език на човешките взаимоотношения, познат от всички като емоционална интелигентност.

Всички ли тайни на характера могат да бъдат разкрити от мелодията на думите ни? Резултатът от най-новите научни изследвания по този въпрос казват, че именно гласът се явява вярно и автентично огледало на душата и личността. Той е нашето емоционално ДНК, което може да отключи таланта и успеха ни.

Гласът е начин да дадем форма на мислите си, които предават идеи и чувства. Толкова много от нас са свикнали да говорят по инерция, че често приемат своя глас за даденост.

А той може да се подобри…

Идеята се роди през лятото на Еньовден при една разходка в този парк.

Дори лошото време не успя да попречи на многобройната публика да види представлението.

Тук можете да чуете моя репортаж за радио Татковина:

Събитието беше отразено и от италианската преса.