„ Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете”
Орфей
Вероятно знаете, че нашата интелектуална или рационална интелигентност е онова, което използваме за решаването на логически или стратегически проблеми (УЕ). В средата на 90-те години Даниел Голман популяризира едно изследване от много невролози и психолози, показващо, че емоционалната интелигентност (ЕИ) е също толкова важна. ЕИ ни позволява да разбираме чувствата – нашите собствени и тези на другите хора. От нея зависи съпричастността ни, състраданието ни, мотивацията ни и способността ни да реагираме адекватно на болка и удоволствие. Както изтъква Голман, ЕИ е основно изискване за ефективното използване на УИ. При увреждане на частите на мозъка, отговарящи за чувствата, ние ще мислим по-неефективно.
В края на ХХ век множество нови, но засега ненапълно осмислени научни данни показват, че съществува трета „интелигентност”. Цялостната картина на човешкия интелект и потенциал ще добие завършен вид едва след анализ на нашата духовна интелигентност (ДИ).

Какво е духовната интелигентност?

Речникът „Уебстър” описва думата „дух” като „живителния или жизнен принцип; онова, което вдъхва живот на физическия организъм за разлика от материалните му елементи; жизнения дъх”. По своята същност човешките същества са духовни създания, и едно от обясненията за това е, че те изпитват нуждата да задават „фундаментални” или „универсални” въпроси. Защо трябва да продължа, когато се чувствам потиснат или победен? Защо съм се родил? Какъв е смисълът на живота ми? Това е специфично човешки копнеж, желанието да придаваме значение и стойност на постъпките и преживяванията си. Желаем да видим живота си в един по-широк, по-наситен със смисъл контекст, независимо дали това ще е семейството, общността, работата, религията или самата Вселена. Под ДИ можем да разберем онзи интелект, чрез който размишляваме върху проблеми на смисъла и ценностите, онзи интелект, чрез който можем да поставим действията и живота си в един по-широк, по-богат и наситен със смисъл контекст, интелекта чрез който преценяваме, че даден начин на действие или жизнен път е по-значим от друг. ДИ е необходимата основа за доброто функциониране както на УИ, така и на ЕИ. Това е нашият висш интелект.

Духовност и Религиозност на съвременния човек?

Да си духовен не означава задължително да си религиозен. Да си духовен означава да имаш ясна представа за своята същност, цел и смисъл на живота и с помощта на вътрешната сила генерирана от това, да реализираш потенциала си в заобикалящият те свят. Някои хора казват „да действаш от ролята си на дух”, тоест от ролята на твоите принципи, ценности и вярвания, които по природа не са материални, а елементи от нематериалното, духовното.
Духовната интелигентност произлиза по естествен път от личната интелигентност. Това включва умението да познаеш и изразиш себе си, като контролираш емоциите и убеждения си. Значи пак стигаме до контрола…Но за да управляваш някой или нещо, първо трябва добре да го опознаеш, със всичките му силни и слаби страни. Или поне толкова, колкото ти е възможно. Да се научиш да предвиждаш неговите стъпки във времето и пространството. И накрая, да не спираш да се адаптираш към промяната, единственото сигурно нещо – ето това е изкуството на духовната интелигентност.
Задавали ли сте си някога въпроса защо точно ние българите, сме съхранили своята духовност и култура през хилядолетията? Защо не сме променили името си? Езика си? Музиката си…Коя е тази сила, която ни изправя на крака след поредното падане? Къде е скрита , за да не може никой да я намери и изтръгне от душата ни?

ДУХ.ИНТ. 2

Когато Бог искал да скрие нещо от хората,
той го поставял на видно място

Така че всички да го виждат, но не всички да имат очи да го познаят.
Нека сега заедно да отправим поглед към духовната интелигентност на българина. Но да я погледнем с очите на сърцето си, защото само така ще можем да стигнем до нейната сила.
О-съ-знаеме, че сме едно чудо, че сме прекрасни, че сме уникални – различни от всеки друг човек, че притежаваме способности да сме смели, издръжливи, както и че сме алчни, егоисти, покварени и жестоки. Честни ли сме? Всяко нещо, дори и чудото наречено българин има две страни – светла и тъмна. Още помня думите на Марко Семов: „Българинът се страхува най-много от две неща – да не настине и да не се мине!” Вярно ли е ? Ревниво пазим своите ценностите. От векове им се доверяваме – ето кое ни прави победители. Умеем да планираме целта на живота си като му придаваме смисъл и посока. Проявяваме съчувствие към себе си и другите  влизайки в потока на емпатията. Благо-дарни сме към другите. О-съ-знаеме силата на прошката, която не променя миналото, но може да промени бъдещето. А смехът, който ни зарежда с положителни емоции, дарява радост, лекува ни душата? Лесно намириме детето в нас, което ни дарява със своя ентусиазъм и любов към приключения и игри. Познаваме силата на молитвата! Вярваме в безграничната сила на любовта.

Вярвам в това което казвам и

казвам това, в което вярвам

Всички ние знаем каква невероятна сила оказва звукът върху ума ни. Той може да ни развесели, да ни натъжи, да ни напрегне, да ни отпусне…Звуците имат огромна власт върху състоянието на духа ни. Гласът ни също е звук. Или по-точно казано, той е комбинация от звуци, които се използват като носител на речта.Следователно гласът също има силата да събужда емоции, независимо от думите които произнасяме.Той идва и отива направо в нашето подсъзнание, без да иска логично разрешение.Ние не можем да решим дали да се развълнуваме или не – сетивата ни вземат това решение вместо нас. Тогава какво друго ни остава освен да подобрим гласа си, за да подобрим живота си и душевното си състояние.
Вокалните емоции, които обменяме докато разговаряме са неразделна част от нашата духовна интелигентност. Те са дъгата между тялото и духа ни. Именно там  живее мистерията на българския глас.

Димитринка Йорданова
По материали на „Духовна интелигентност“, Дана Зохар и Иън Маршал