-Ти ме излъга!

-Кой, аз ли?

-Ти ме изостави, когато най –много имах нужда от теб…

– Но аз просто избрах да тръгна по този път и той ме отведе на далече от теб…

-Никога няма да ти простя!

– Защо? Та аз още те обичам…А ти?

– Аз те мразя! Върви си и никога повече не се връщай!

– Но аз съм твоето сърце, забрави ли? И винаги ще те обичам! За това ти прощавам…

 

Кой прощава – умът или сърцето

Сигурно и вие сте чували думите:„Най-после простих и ми стана някак по-леко! Отдъхнах си от тоя товар…” Като че ли у нас се прокрадва онова усещане, че прошката е по-силна от обидата. Само тя може да ни освободи от тежестта, която притиска душата ни. Знаете ли, че именно ние  сме тези, които пълнят торбата си с камъни .И само ние можем да ги оставим на пътя и да продължим на нататък…

Задавали ли сте си някога въпроса колко тежи прошката?

Вашата прошка.

Тази, която не може да промени миналото, но може да промени бъдещето.

Какво е това прошка? Първата и най-важна стъпка към свободата да бъдем себе си.Изборът на сърцето да се освободи от гнява и обидата. А най-често те са насочени към другия човек, който ни е казал или направил нещо. Защо? Защото не разбираме, че той идва, за да ни научи по-добре кои сме всъщност.

 Най-голямата прошка е тази към самите себе си.

Да приемеш и обичаш Бога в теб, който няма начало и няма край.

„Всичко, което е съм.

Всичко, което съм е.”

Оренда