Първа част
Имало едно време едно малко момиченце. То живеело с родителите си в закътaно планинско селце. Там, където всички хора се познавали и уважавали.
Веднъж, насред лято се извила черна буря и помела всичко по пътя си. От този ден нататък майката на детето се разболяла. Бащата повикал стария знахар на селото, който лекувал всички болести. Но положението било много тежко. Майката разбрала, че не й остават много дни на тази земя. Една сутрин повикала дъщеря си и бавно заговорила:
– Дете мое, няма да мога да се радвам още дълго на живота… Преди да си ида от този свят, искам да ти разкажа една стара история. Моята баба казваше, че това е семейна поличба и…
Момиченцето се сгушило до възглавницата на майка си с притаен дъх. Било само на седем години. Още не можело да различи приказката от реалността.
– Нощта преди да се роди моята баба… в дома й спряла да пренощува една старица. Заръчала на майка й когато стане на седем години… да й предаде магията на словото. Защото всяка дума крие в себе си голяма сила.
Детето се притиснало още по-силно до тлеещото тяло на майка си. И без да знае как, затворило очи, за да може да чува по-добре всеки звук, който се отронвал от нейните устни.
– Когато мен вече няма да ме има, когато останеш сама в къщи и няма с кого да си поговориш… спомни си за моя завет – и тя леко се подпряла на възглавницата. Губела и последните си сили. – Когато си ядосана, сърдита,че нямаш това, което искаш… Или когато си тъжна и объркана, че няма кой да те подкрепи… Когато обидиш някого… тогава хвърли един камък в градината.
– Но мамо, мамо, как ще ми помогне този камък? Той не може да говори като теб! Тогава какво ще правя?
– След като го хвърлиш, изкажи на глас това, което те мъчи и ще усетиш, как болката ще премине. И не само това… Тя повече няма да се върне при теб. Казана дума, хвърлен камък.
– И после какво, мамо? Какво ще стане? Колко камъка ще трябва да хвърля, за да бъда щастлива един ден?
– Това ще решиш ти, дете мое… Запомни – болката е сянката на щастието ти! Когато един ден се почувстваш добре и… всичко, което правиш и казваш ти носи радост… тогава повече не е нужно да хвърляш камъни в градината… тогава…
– Тогава какво, мамо? Мамо не заспивай, и после какво да направя? Мамо, чуваш ли ме?
Детето отчаяно питало, но майка му вече не можела да продължи разказва си… Била преминала вече в царството на мъртвите.
Оставете коментар