Картина „Завръщане” на худ. Георги Петров

Гурбетчия на прошки се връща,
в родната си бащина къща.
Бодро крачи и молитва шепти ,
отваря ръце да прегърне своето селце.
Гурбетчия за прошка се връща,
закърпил раните в своето сърце.

С изправени рамене ,
той застава на колене пред гроба…
Докосва ръце и гласът му отлита към Бога ,
С молитвата кратка и ясна.
Скитах много по света,
много друмища преминах,
с изгаряща от болка душа,
колко битки аз преживях,
но дори и миг не помечтах ,
да остана там без безимен.
Доживях и туй да се завърна,
а до пресния им гроб да спра…
Майка и татко в земята да прегърна.
Българио, за тебе аз нищичко не бях,
Но днес от тебе искам прошка,
Прегръщам народа ми изстрадал.
Ако сгрешил съм нявга,
Моля те Българио , прости!

Петя Лалева, Рим